Красиво тъжна , многоцветна есен...
Със богати,тежки дарове отрупана.
Понесла на лятото любовната песен
и спокойствието на щастливо любена...
Съзирам я в пожълтели листа,
в тихия ромон на горски води.
Притихнала във есенни цветя,
в задрямали поляни и гори.
Слънцето хвърля златни пожари,
сбогува се с лятото и есента.
Долита от далече звън на китари,
каква свещенна, проста красота!
Няма коментари:
Публикуване на коментар